Детето е за пръв път в детска ясла, но… влиза вьв фоайето и … поведението му се изменя; то е тревожно, мълчаливо или рязко възбудено… Защо? Очевидно новата обстановка и непознатите лица предизвикват чувство на неувереност, което се прикрива или с излишна плахост, или с бурно поведение. Детето изпитва безпокойство, тревога, защото то попада в нова социална общност, където установява разнообразни взаимоотношения, овладява нови умения за общуване, разширява своя социален опит.
Процесът на адаптация за всяко дете е различен и индивидуален. Динамичната съвременна действителност, настъпващите промени в нея налагат необходимостта от адаптивни механизми у децата от най-ранна възраст. Те улесняват приспособяването им към различни житейски промени и ситуации.
Социалната среда в детските заведения се различава от семейната, към която детето е силно привързано. Отделянето му от близките хора и приспособяването му към новите условия винаги представляват труден преход. Новите изисквания често са непосилни за малкото и то трябва да бъде подпомогнато от родителите си и от персонала на детската ясла, за да се адаптира бързо и сравнително безболезнено към новите условия. В това отношение задачата на персонала в детското заведение е сложна и много отговорна, защото от първото адаптиране зависи реакцията му към всичко непознато по-нататък в съзнателния му живот. Всички усилия на педагога, медицинските специалисти помощник-възпитателите са насочени към предотвратяване на „срив“ в механизмите на адаптация и създаване на равновесие, от което зависи спокойствието и хармоничното развитие на детската личност, способността на детето да се ориентира в света и възможността да се реализира като пълноценна личност.
Терминът „адаптация“ от латински произход „adapt” (приспособявам) се използва от психологията, педагогиката, биологията и други науки, но неизменно се свързва със състоянието на равновесие между личността и социалната среда. Процесът на приспособяването е строго индивидуален за всяко дете и за пълна адаптация може да се говори тогава, когато липсва всякакво напрежение и човекът се чувства спокоен неограничено време в новата обстановка. За адаптирано се смята дете, което може да отговори на изискванията на средата и да реагира адекватно на всичките й въздействия. Приспособяването изисква, от една страна, откъсване и отказ от досегашното, което е привично овладяно, а от друга, научаване на нови и допълнителни неща във връзка с новите изисквания.
Семейството е една благоприятна среда за децата от ранна възраст. То осигурява емоционален комфорт; привързаност, създава спокойствие и формира първите им впечатления. Всичко извън тази позната среда предизвиква негативни реакции, дискомфорт и отрицателни емоции. Постъпването в детска ясла е стресиращо за малкото дете, защото организацията е различна от домашната – едновременен и продължителен престой на голям брой деца, формиране на определен подход към тях, непознати хора, определени правила на поведение, изисквания за дневен режим, които се спазват задължително. Най-травмираща е раздялата с майката, особено за дете, което е единствено в семейството, което рядко е имало контакт с връстници и други деца и детската общност поражда у него страх и неувереност.
В процеса на социалното адаптиране детето усвоява опит и се приобщава към определена среда и затова го подпомагат механизмите за социално приспособяване, които на този етап са доминиращи. Освен тях от значение е познавателната и емоционалната страна на адаптацията. Емоциите са в основата за малкото дете.
Външният израз на промяната в процеса на приспособяването на детето към новите условия обикновено включва плач, несигурност, страх от непознатата среда, прояви на грубост и агресия спрямо останалите деца, пасивност при игрови и обучаващи ситуации или отказ от общуване. В първите дни след постъпването в детската ясла то отказва да се храни. При зададен въпрос мълчи или отговаря едносрично, случва се и да отказва да говори (с напускане на непознатото място речта се възстановява и детето започва да споделя). Доказано е, че в процеса на адаптация податливостта към различни заболявания се увеличава поради неустойчивостта на психичното, в частност на емоционалното състояние на децата и адаптационните механизми, които отслабват имунната защита. В периода на адаптация у децата доминират респираторните заболявания.
Сложността на процеса обуславя нуждата от различни начини за улесняване на приспособяването на децата към условията в детското заведение. За по-бързо и безболезнено адаптиране на детето към условията в детската ясла е необходима предварителна подготовка непосредствено преди постъпването му там. Най-важният момент е свързан с уеднаквяването на дневния режим. Това означава преди всичко детето да се научи да се храни и спи в точно определено време. Препоръчително е родителите да създадат навик у него за заспиване без уговорки, четене на приказки и да не подценяват значението на фиксираното време за сън.
Друг съществен момент е психологическата подготовка. Родителите целенасочено да създават положителна нагласа към новото място в разговор с детето, като се предизвиква интерес и любопитство. Внимателно да се изтъкне положителното, а имено присъствието на много деца, играчки, люлки и др. То не бива да се чувства изоставено в детската ясла и да мисли, че е нежелано у дома. Желателно е предварително посещение в детското заведение с цел запознаване с новата обстановка, дневния режим и персонала. Присъствието на близък човек смекчава тревогата му и прави прехода плавен и безболезнен. Ако детето има познат в новата среда или се привърже към някого от персонала, адаптацията придобива по-лек и безпроблемен характер. От едно лице тези чувства се пренасочват към останалите хора от персонала или към самото място.
Добре е няколко дни преди официалното постъпване в детската ясла то да се запознае на място с новите условия на средата за ограничен период от време. Препоръчва се то да е придружено от родител или друг близък възрастен. Специалното отношение на медицинските специалисти към новопостъпилите е задължително. Необходимо им е повече внимание, индивидуални игри, осигуряване на емоционален момент – внасяне на играчка.
В периода на адаптацията контактът с родителите е от голямо значение. Сътрудничеството с персонала започва преди постъпването на детето, обмислят се различни варианти за посрещането му в детската ясла, непринуденото запознаване с хората, които ще се грижат за него в новата обстановка. Медицинският специалист получава сведения за характера, за навиците и предпочитанията на детето. Отношенията между родителите и медицинските специалисти се регламентират от родителски срещи и разговори.
Моментът на откъсване от близките е особено тежък, затова е желателно сутрин детето да бъде приемано от един човек. Една от най-добрите възможности за въвеждането на детето в социалната среда е игровата дейност. Инфилтрирането в средата става неусетно с помощта на възрастен, който го насочва към приятни емоции и разговори. На основата на игрите новопостъпилите създават взаимоотношения и се учат безболезнено да спазват правилата и нормите на поведение. Общуването е изключително важно за детето, защото подпомага адаптирането към социалната среда.
При децата от ранна възраст промените в поведението са резки и обхващат обикновено първите десет дни след постъпването им в яслата. Сънят е разстроен и неспокоен, общата активност е намалена, а също така много често те стоят пред играчките и не желаят да вземат нито една от тях. Едно от обясненията е, че за него те са „чужди“ дори да са интересни и забавни. Практиката показва, че донесената от вкъщи любима играчка,, книжка или друг предмет подпомага адаптирането към заведението. По този начин то не се чувства само и придобива увереност.
